Докато не се постараем да разберем абстракцията, в която сме принудини да съществуваме, никой не може да ни помогне. Следваме мравешкия си път, поглъщани от държавата - крематориум. Претопяваме се, изгаряйки вярата, надеждата и любовта. С всеки изминал момент се променяме. Но не към добро! Ето, утре ще тичат боядисани голи педали по улиците на столицата! Позор! Това ли е демокрацията? Така ли се олицетворява свободата на индивида? Не искам да гледам сбъркани ненормалници, които твърдят, че са само "различни"! Те са извратени и болни, а това е атестат за сериозна аномалия. Не мога да се примиря с фактите, с които всеки ден се каля чистотата на нацията ни!