Емил Петров. Превод, 1999

Аз веднъж се разкарвах с колата
двама там без да ща нараних...
Затова във участъка влязох.
Там я зърнах и “паднах” във миг.

Аз не знаех какво там тя прави.
Може би за паспорт бе дошла.
Млада, хубава, здрава и права.
И реших ще я търся докрай.

Аз я следвах и мислех си мрачно
как да кажа, че съм хулиган?
За кураж пийнах и я поканих
във квартален един ресторант.

А околните и се усмихваха.
От това аз се просто вбесих.
И един по муцуната шибнах,
Че намигване си позволи.

Чер хайвер в ресторанта поръчвах аз
Просто хвърлях парите с ръка.
Щедро плащах и цяла нощ свириха
музикантите само за нас.

До зори аз звездите и свалях,
обещавах какво ли не там.
Пет дни нищо дори не откраднах
зарад моята нова мечта.

“Няма смисъл без тебе живота ми”,
аз подсмърчах във сълзи облян.
А пък тя ми отвърна: “Аз вярвам ви.
С вас ще спя на удобна цена”.

Изтрезнях в миг тогава. Ударих я.
В мен горещата кръв закипя.
И разбрах аз какво беше правила
Онзи ден във участъка тя.